Mar 10, 2009, 5:15 PM

Март

  Poetry » Other
736 0 3

съм март

в ъгъла на устните

те мълча повече от обич

на ръба на съня

слизат звездите в очите ми

знаеш тишината ми

по нацъфтелите вишни

мия прозорците на вчерашната скука

думите изчезват преди да са дошли

на всяко първо число

в чертите на деня ми

минало завито в стар вестник

бяла кутийка за сребърни истини

тайни и звук

омотовам се с тебе си

колкото вятър

колкото танц

колкото 2

се губя в гласа

на казаното всичко

настръхвам вишнево

нацъфтяло

съм март

повече от всякога

мълча

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...