Март
съм март
в ъгъла на устните
те мълча повече от обич
на ръба на съня
слизат звездите в очите ми
знаеш тишината ми
по нацъфтелите вишни
мия прозорците на вчерашната скука
думите изчезват преди да са дошли
на всяко първо число
в чертите на деня ми
минало завито в стар вестник
бяла кутийка за сребърни истини
тайни и звук
омотовам се с тебе си
колкото вятър
колкото танц
колкото 2
се губя в гласа
на казаното всичко
настръхвам вишнево
нацъфтяло
съм март
повече от всякога
мълча
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Николова Все права защищены
