23 dic 2008, 8:09

Март

  Poesía
547 0 2

                                         МАРТ

 

 

Заметнала полите си пристига -

измокрена Марта до колена.

В зениците и слънцето намига,

поляга във зелена пелена.

 

 

И лястовици - дяволици,

повдигат бялата и дреха.

Грейват игликите-искрици,

и раждат пламъче-утеха.

 

 

А щъркелите все кръжат -

със черно-белите си фракове.

Летят с априлската лъжа,

че цъфнали са майски макове.

 

 

Нахлупил рунтав – бял калпак -

върхът планински се чумери.

Април почуква лудо пак -

разбил е ледените двери…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...