23.12.2008 г., 8:09 ч.

Март 

  Поезия
381 0 2

                                         МАРТ

 

 

Заметнала полите си пристига -

измокрена Марта до колена.

В зениците и слънцето намига,

поляга във зелена пелена.

 

 

И лястовици - дяволици,

повдигат бялата и дреха.

Грейват игликите-искрици,

и раждат пламъче-утеха.

 

 

А щъркелите все кръжат -

със черно-белите си фракове.

Летят с априлската лъжа,

че цъфнали са майски макове.

 

 

Нахлупил рунтав – бял калпак -

върхът планински се чумери.

Април почуква лудо пак -

разбил е ледените двери…

 

 

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??