Март
МАРТ
Заметнала полите си пристига -
измокрена Марта до колена.
В зениците и слънцето намига,
поляга във зелена пелена.
И лястовици - дяволици,
повдигат бялата и дреха.
Грейват игликите-искрици,
и раждат пламъче-утеха.
А щъркелите все кръжат -
със черно-белите си фракове.
Летят с априлската лъжа,
че цъфнали са майски макове.
Нахлупил рунтав – бял калпак -
върхът планински се чумери.
Април почуква лудо пак -
разбил е ледените двери…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
