Мартенска утрин
Облива ме утрото с мъгливи завеси.
Усещам омайния мартенски полъх.
А теб, мили мой, те няма. Къде си?
Защо не пристигаш със птичия полет?
Ето го слънцето, разтяга лъчите си
през облаци пухени, вятър понесли.
Дърветата голи споделят мечтите си.
А теб, мили мой, те няма. Къде си?
Пронизва лицето ми въздуха влажен.
Танцува росата по листи дървесни.
Асфалтът докосва ме кален и прашен.
А теб, мили мой, те няма. Къде си?
Вървя, и вървя към незнайна посока.
Пред мен вече час неусетно стопи се.
А думи отекват във мисъл дълбока -
Ела, мили мой! При мене върни се!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
