petka-spagetka
179 152
Mar 23, 2007, 12:51 PM

Мартенска утрин 

  Poetry
633 0 4

Облива ме утрото с мъгливи завеси.
Усещам омайния мартенски полъх.
А теб, мили мой, те няма. Къде си?
Защо не пристигаш със птичия полет?

Ето го слънцето, разтяга лъчите си
през облаци пухени, вятър понесли.
Дърветата голи споделят мечтите си.
А теб, мили мой, те няма. Къде си?

Пронизва лицето ми въздуха влажен.
Танцува росата по листи дървесни.
Асфалтът докосва ме кален и прашен.
А теб, мили мой, те няма. Къде си?

Вървя, и вървя към незнайна посока.
Пред мен вече час неусетно стопи се.
А думи отекват във мисъл дълбока -
Ела, мили мой! При мене върни се!

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??