14 jun 2015, 12:37

Мащеха

  Poesía » Civil
400 1 1

Държавата на свинските черва,

на шуробаджанашките дебили,

на кастата със касови права,

възвеличила се от гнусната воня на рожбите

на потресаващи резили!

 

Държавата на костюмирани крадци,

с тогите на умолипсващата справедливост,

угрижени, удобно разположили се наглеци,

готови за реформи с неприкрита

угодливост.

 

Ментарджии с гениална необятност,

безгръбначни кандидати за поръчки,

за изгода,

дебнат ни с идеите на стряскащата вероятност

без мозък неусетно да ни вкарат в гроба!

 

По тротоарите пълзят души,

във задушаване родени,

щастливи, че държавата живота им руши,

във полета на ценности

в бесмислието заблудени !

 

Интерпретирани посоки

в пропагандирана безцелност,

скалъпени, закърпени насоки,

модели на самата безмоделност.

 

Държавата, която мами

наивниците, че ги пази,

тъй както вълк пред разградената кошара,

с накацалите ненаяли се гавази

на множество засърбало

от надробената попара!

 

гр. София, 23.05.2015 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Грубо, но разтърсващо, без шпакловка и грим за скриване на острите ръбове на браснача... Харесах много.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...