17 feb 2017, 18:48

Мащеха

  Poesía
1.1K 0 2

Пропъдени в ъгъла...

Тъмен и студен...

Безмълвни с насъзени очи

се чудим нощ ли е или може би ден...

Измъчени усмивки, много грим...

Шарени дрехи...

Гледайки в тъмницата,

оставащите часове живот броим...

А всяка секунда треперим...

Че ще дойде Тя...

Мащехата със своите обичани деца

и тежка ръка...

Тя наказва...

Без грях, без вина...

От ударите и така боли...

Само с поглед е способна да те изгори...

Старае се сърцето ти

никога да не спира да кърви...

И какво като имаш чувства,

какво като си нечие дете...

Тя обича своите...

И какво като си нечия дъщеря или син...

В нейната къща си гостенин...

Как да и обясни, че и ти обичаш.

и ти мечтаеш, че търсиш топлина...

Че някога си имал майка, 

но тя е осмъртена от собствените си чеда...

Тихо..

Няма време за това...

Тя идва...

Облечена в скъпа одежда, 

с диамантена огърлица,

прегърнала, закриляща зорко своите чеда...

Ах, красива, ужасно изискана е Тя...

Безпощадна, жестока...

И носи името Чужбина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Inna Dancheva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, и не е така: тази мащеха ти дава това, което майката не може. Иван Вълев има едно стихотворение за новата България, което завършва така: “Аз не съм ти майка”. Изводите всеки да си ги прави сам, без значение къде живее.
  • Интересно завършва,актуална тема,хареса ми стихотворението ти.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...