Мащеха
Пропъдени в ъгъла...
Тъмен и студен...
Безмълвни с насъзени очи
се чудим нощ ли е или може би ден...
Измъчени усмивки, много грим...
Шарени дрехи...
Гледайки в тъмницата,
оставащите часове живот броим...
А всяка секунда треперим...
Че ще дойде Тя...
Мащехата със своите обичани деца
и тежка ръка...
Тя наказва...
Без грях, без вина...
От ударите и така боли...
Само с поглед е способна да те изгори...
Старае се сърцето ти
никога да не спира да кърви...
И какво като имаш чувства,
какво като си нечие дете...
Тя обича своите...
И какво като си нечия дъщеря или син...
В нейната къща си гостенин...
Как да и обясни, че и ти обичаш.
и ти мечтаеш, че търсиш топлина...
Че някога си имал майка,
но тя е осмъртена от собствените си чеда...
Тихо..
Няма време за това...
Тя идва...
Облечена в скъпа одежда,
с диамантена огърлица,
прегърнала, закриляща зорко своите чеда...
Ах, красива, ужасно изискана е Тя...
Безпощадна, жестока...
И носи името Чужбина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Inna Dancheva Всички права запазени
