Мащеха

InnaDancheva (Inna Dancheva)
5 1

Feb 17, 2017, 6:48 PM

Poetry

865 0 2

Пропъдени в ъгъла...

Тъмен и студен...

Безмълвни с насъзени очи

се чудим нощ ли е или може би ден...

Измъчени усмивки, много грим...

Шарени дрехи...

Гледайки в тъмницата,

оставащите часове живот броим...

А всяка секунда треперим...

Че ще дойде Тя...

Мащехата със своите обичани деца

и тежка ръка...

Тя наказва...

Без грях, без вина...

От ударите и така боли...

Само с поглед е способна да те изгори...

Старае се сърцето ти

никога да не спира да кърви...

И какво като имаш чувства,

какво като си нечие дете...

Тя обича своите...

И какво като си нечия дъщеря или син...

В нейната къща си гостенин...

Как да и обясни, че и ти обичаш.

и ти мечтаеш, че търсиш топлина...

Че някога си имал майка,

но тя е осмъртена от собствените си чеда...

Тихо..

Няма време за това...

Тя идва...

Облечена в скъпа одежда,

с диамантена огърлица,

прегърнала, закриляща зорко своите чеда...

Ах, красива, ужасно изискана е Тя...

Безпощадна, жестока...

И носи името Чужбина...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Петър1 (Петър Димитров)

2023-05-16T23:53:05+03:00

Така е, и не е така: тази мащеха ти дава това, което майката не може. Иван Вълев има едно стихотворение за новата България, което завършва така: “Аз не съм ти майка”. Изводите всеки да си ги прави сам, без значение къде живее.
Plevel (Силвия Илиева)

2017-02-17T21:19:18+02:00

Интересно завършва,актуална тема,хареса ми стихотворението ти.