Дори да говоря неистини,

дори да крещя обиди.

Сякаш да те мразя,

сякаш да те газя.

Дори да мразя лицето ти,

дори да бягам от погледа ти.

Сякаш със злоба е облян погледът ми,

сякаш не спира да прикрива болката си.

Така да изглежда през очите ти,

да заключа вратата към сърцето ти.

Сякаш да мразя деня - запознал ни,

сякаш окървавявам плътта ти.

Така да изглежда отстрани,

да се усещат болезнени стрели.

Дори да те съдя много високо,

дори да те презирам дълбоко...

Може би е закъсняло,

може да се е предало -

сърцето на маската фалшива,

на облика, на злобата - Нежива.

Дори сърцето да крие добро,

за теб ще изглежда зло.

Дори да те обичам

в теб не се повече вричам.

Дори да те сънувам,

дори за теб да тъгувам.

За теб ще е лъжа,

за теб ще е измама.

Не ще видиш моята болка,

не ще усетиш моята любов.

Не ще помислиш за мен,

не ще ме видиш вече нито ден!