Маска

Дори да говоря неистини,

дори да крещя обиди.

Сякаш да те мразя,

сякаш да те газя.

Дори да мразя лицето ти,

дори да бягам от погледа ти.

Сякаш със злоба е облян погледът ми,

сякаш не спира да прикрива болката си.

Така да изглежда през очите ти,

да заключа вратата към сърцето ти.

Сякаш да мразя деня - запознал ни,

сякаш окървавявам плътта ти.

Така да изглежда отстрани,

да се усещат болезнени стрели.

Дори да те съдя много високо,

дори да те презирам дълбоко...

Може би е закъсняло,

може да се е предало -

сърцето на маската фалшива,

на облика, на злобата - Нежива.

Дори сърцето да крие добро,

за теб ще изглежда зло.

Дори да те обичам

в теб не се повече вричам.

Дори да те сънувам,

дори за теб да тъгувам.

За теб ще е лъжа,

за теб ще е измама.

Не ще видиш моята болка,

не ще усетиш моята любов.

Не ще помислиш за мен,

не ще ме видиш вече нито ден!