5 may 2011, 7:50

Маска 

  Poesía » De amor
905 0 11

Усещам тъгата, облечена в ризница

и сълзите, които преглъщаш насън.

Тази стръв към живота, до болка капризна,

на моменти отказва да прозира отвън.

 

Под усмивката крива търся правата истина,

а зад цветния шал виждам тънка душа,

дето страшно прозира и трепери разлистена,

ужасяващо тиха насред гръмката кал.

 

И безмълвна крещя срещу силата глуха

да приспи вътре в теб този автопилот.

Нямаш време за цялата тази разруха.

Ти ми трябваш. Не само сега. Доживот.

 

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??