Mаскa за глупачки
И бягаме от себе си, но жива,
една заблуда на любов се прави.
Абсент отровен - спомени налива,
пред другите сме мъдри и корави.
А нощем ничком паднали как тъжно,
в пореден стих ридаем развенчани.
И времето замира, уж е длъжно,
да заличава белези и рани.
И вкопчени в измислица красива,
без нея бихме ли били поети?
Зелен абсент отрова тихо влива,
във всеки стих и всяка дума свети.
А утре щом зората се разпука
и хукне делниикът с припряни крачки,
прикрива макиажът махмурлука,
добре, че има маскa за глупачки!
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дени е "виновна"! Дръпна ми клавиатурата".
-
Неизчерпаема си на тази тема...
-
Всеки от нас в определен момент от живота си се е чувствал така. Дори и тези, които не си го признават. Житейски опит му казват хората. Прегръдки!
-
Познах се в доста елементи тук. Браво, Наде!
-
Поздрав!
-
Наде! Гуш
-
Добър въпрос, Гюлсер! Мислещият, чувстващ, пишещ човек е странна птица. В неговите Вселени времето тече по друг начин, случват се чудеса, но и предателствата, раните, дори любовите болят по-силно и за дълго. Иначе не би бил това, което е. Благодаря ви, момичета, много сте мили!
-
Отрезвяваща поетична равносметка. Осъзналият глупостта си дали все още остава глупак /глупачка/, Наде? Преди да поискаме нещо от света извън нас, от другите, дали първо не трябва да го поискаме от себе си? Дали можем да открием липсващото, жадуването в собствената си душа и ум? Ароматно сутрешно поетично кафе! Както винаги, искрена, пряма и в плен на "красивата илюзия"! Както е казал един велик човек, понякога сме щастливи само и единствено в илюзиите си. Кое ли пречи да превърнем илюзията в осъществена мечта, в наша реалност? Моите почитания към дарбата ти, Надежда!
-
Разкош!
-
Много е хубаво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
