Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
30 nov 2021, 11:29

Mаскa за глупачки 

  Poesía » Filosófica
399 4 10

И бягаме от себе си, но жива,
една заблуда на любов се прави.
Абсент отровен - спомени налива,
пред другите сме мъдри и корави.

 

А нощем ничком паднали как тъжно,
в пореден стих ридаем развенчани.
И времето замира, уж е длъжно,
да заличава белези и рани.

 

И вкопчени в измислица красива,
без нея бихме ли били поети?
Зелен абсент отрова тихо влива,
във всеки стих и всяка дума свети.

 

А утре щом зората се разпука
и хукне делниикът с припряни крачки,
прикрива макиажът махмурлука,
добре, че има маскa за глупачки!

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дени е "виновна"! Дръпна ми клавиатурата".
  • Неизчерпаема си на тази тема...
  • Всеки от нас в определен момент от живота си се е чувствал така. Дори и тези, които не си го признават. Житейски опит му казват хората. Прегръдки!
  • Познах се в доста елементи тук. Браво, Наде!
  • Поздрав!
  • Наде! Гуш
  • Добър въпрос, Гюлсер! Мислещият, чувстващ, пишещ човек е странна птица. В неговите Вселени времето тече по друг начин, случват се чудеса, но и предателствата, раните, дори любовите болят по-силно и за дълго. Иначе не би бил това, което е. Благодаря ви, момичета, много сте мили!
  • Отрезвяваща поетична равносметка. Осъзналият глупостта си дали все още остава глупак /глупачка/, Наде? Преди да поискаме нещо от света извън нас, от другите, дали първо не трябва да го поискаме от себе си? Дали можем да открием липсващото, жадуването в собствената си душа и ум? Ароматно сутрешно поетично кафе! Както винаги, искрена, пряма и в плен на "красивата илюзия"! Както е казал един велик човек, понякога сме щастливи само и единствено в илюзиите си. Кое ли пречи да превърнем илюзията в осъществена мечта, в наша реалност? Моите почитания към дарбата ти, Надежда!
  • Разкош!
  • Много е хубаво!
Propuestas
: ??:??