Mаскa за глупачки
И бягаме от себе си, но жива,
една заблуда на любов се прави.
Абсент отровен - спомени налива,
пред другите сме мъдри и корави.
А нощем ничком паднали как тъжно,
в пореден стих ридаем развенчани.
И времето замира, уж е длъжно,
да заличава белези и рани.
И вкопчени в измислица красива,
без нея бихме ли били поети?
Зелен абсент отрова тихо влива,
във всеки стих и всяка дума свети.
А утре щом зората се разпука
и хукне делниикът с припряни крачки,
прикрива макиажът махмурлука,
добре, че има маскa за глупачки!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
