30 abr 2020, 7:42

Маскарадът

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Желания пробуждат тъмнината
и пламват по неоновите склери
зеници  на  разгулни булеварди
гримирани с усмивки неизменни.

 

От влюбения ъгъл на прозорец,
мечтателят, римувал тишината,
нашепва на смълчаните балкони
молитвата за среща със луната,

 

а клоуни  с пияна горделивост
флиртуват неумело със тъгата
по улица,  приела от учтивост,
тревожния копнеж  на суетата.

 

Очакване в крило на пеперуда
танцува по контура на стъклото
подмамено от нежните заблуди
на лампата, преливаща от ноти,
   
но буйните фенери прелъстяват
карминените  тайни  на  вината,
и лумват по безпътни тротоари
искрите на среднощна изневяра.

 

В постелята на мисли овдовели
мечтателят  приспива самотата
и гасне сред  поанти разпилени
умората на  ревност измълчана,

 

а в сънища на шумни маскаради,
захвърлили  смирената си сянка,
разголените страсти  на мечтата
пируват сред охолното пиянство.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Вергинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...