Маскарадът

Желания пробуждат тъмнината
и пламват по неоновите склери
зеници  на  разгулни булеварди
гримирани с усмивки неизменни.

От влюбения ъгъл на прозорец,
мечтателят, римувал тишината,
нашепва на смълчаните балкони
молитвата за среща със луната,

а клоуни  с пияна горделивост
флиртуват неумело със тъгата
по улица,  приела от учтивост,
тревожния копнеж  на суетата.

Очакване в крило на пеперуда
танцува по контура на стъклото
подмамено от нежните заблуди
на лампата, преливаща от ноти,
   
но буйните фенери прелъстяват
карминените  тайни  на  вината,
и лумват по безпътни тротоари
искрите на среднощна изневяра.

В постелята на мисли овдовели
мечтателят  приспива самотата
и гасне сред  поанти разпилени
умората на  ревност измълчана,

а в сънища на шумни маскаради,
захвърлили  смирената си сянка,
разголените страсти  на мечтата
пируват сред охолното пиянство.