Мастило
Животът ми е лист
Аз пък съм мастило
Животът ми бе чист
но изцапах го с червило
Устни алени шептят
рисуват с думички целувки
понякога с език бодат
пазят страници с преструвки.
Думите са нещо
четеме и ни става смешно
пишеме за лятото горещо
градим романтика на свещи
Думите са нищо
губят се сред редовете
думи казани, а виж - то
наказват срички боговете...
Думите са многоцветни
Сини, черни и червени
Юмруци хиляди ответни
Боли! Спасение намирам -
Числата четни и нечетни
доста често си избирам
в музиката за рефрени....
Често във полето пиша
в онази малка скрита ниша
страх ме е с душа да дишам,
а крилати страници обичам...
С писеца дращя по хартия
а нямам гумичка да трия...
Но триеш ли - ще се забравиш
а опит трябва да се справиш
Колкото и имена да драскам
Колкото и листи аз да смачкам
Раните кървят с мастило
сърце така се украсило -
и след време лесно то простило...
Животът ми е лист
Аз съм химикалка -
Инструмент в ръката
И патрони във главата!
Само аз решавам
Дали ще пиша, драскам
оцветявам!
© Y. Panda Todos los derechos reservados