Мастило

Животът ми е лист

Аз пък съм мастило

Животът ми бе чист

но изцапах го с червило

Устни алени шептят

рисуват с думички целувки

понякога с език бодат

пазят страници с преструвки.

Думите са нещо

четеме и ни става смешно

пишеме за лятото горещо

градим романтика на свещи

Думите са нищо

губят се сред редовете

думи казани, а виж - то

наказват срички боговете...

Думите са многоцветни

Сини, черни и червени

Юмруци хиляди ответни

Боли! Спасение намирам - 

Числата четни и нечетни

доста често си избирам

в музиката за рефрени....

Често във полето пиша

в онази малка скрита ниша

страх ме е с душа да дишам,

а крилати страници обичам...

С писеца дращя по хартия

а нямам гумичка да трия...

Но триеш ли - ще се забравиш

а опит трябва да се справиш

Колкото и имена да драскам

Колкото и листи аз да смачкам

Раните кървят с мастило

сърце така се украсило - 

и след време лесно то простило...

Животът ми е лист

Аз съм химикалка -

Инструмент в ръката

И патрони във главата!

Само аз решавам

Дали ще пиша, драскам

оцветявам!