5 sept 2025, 9:25

Матрицата

  Poesía
150 1 1

 

М А Т Р И Ц А Т А

 

Включиш ли се в голямата,мащабна игра

за откриването,утвърждаването

и отстояването на Истината,

на заден план остават ония дребни,тривиални неща,

тормозещи постоянно съзнанието

в забързеното ежедневие с нерешени проблеми

на съвсем обикновено човешко ниво,

което дарява багрите в нюансите на живота

и ни носи малките,споделени радости.

Но тревожната,трептяща натръпналост,

в която се редуват върхове със падения,

решаваща неотложни,кардинални въпроси

нито за миг нищожен няма право на съновидения. 

За какъв Марс говорим,

за какви пет откраднати лева,

плод на болните ви мечти,амбиции,спомени

господа политици и бизнесмени?

Става въпрос за трилионите,

хвърляни за войни и раздори,

за които цял живот спорите

и подскачате обидени и засегнати,

като от стършел ужилени

дори и под земята заровени.

Докато не докараме на фокус верен

научното творческо виждане,

а само "умно" опулено гледаме,

няма как да сменим статуса на статуквото

във всичките му сгрешени аспекти

и да го дарим с нов жизнен статут.

Докато на черното думаме бяло,

а на катранено тъмното светло,

между тях,всичкото останало шарено,

ще продължава все така,да си крета. 

Виновна продължава,да бъде Матрицата

със всичките си закостенели догми,

излегнали се удобно като султани в харем

в мозъците на професорите и академиците,

блокиращи на Прогреса дълбокото съдържание,

потъпкващи изявата на стабилизиращите му форми.

Това,с постоянното надграждане

звучи доста оптимистично,

но след катастрофите ядрени

все по-често се сериозно замислям,

дали не е настъпило време,

нещо ново,Мъдро да се направи

в областа на Енергетиката в глобални мащаби?

Не се ли разрови на дълбоко фундамента

за полагане на по-стабилни основи,

никога няма да ни излиза сметката

и ще продължаваме,да горим и да се давим,

спонтанно отправяйки към Господ молби,

да ни прости кражбите,убийствата и лъжите,

с горещи и "честни" обещания да се поправим.

Тази моя мисъл натрапчива

постоянно нощем се бърка

в сънищата ми кошмарни и плашещи  

за перспективите на тревожното бъдеще.

Виждам решения,които са предопределени,

но много бавно продължавам,да зрея,

как на практика да бъдат внедрени,

дистанцията как до минимум да бъде скъсена.

Без излизане от Матрицата,

няма как да надзърнем от високо във нея,

да я изследваме с поглед и да се запитаме,

къде точно е скрита нашата панацея?

Много трудно може да осени

общото човешко съзнание,

идеята,че за настоящите наши беди

е виновно фаталното,прескочено осъзнаване

за Енергията на ония "мънички" камъчета,

разхвърляни из Космичната пустош,

намигащи ни с далечното си сияние,

нашепващо Сакралните тайни

на уникалното,толкова важно послание

скрито в мощните им ядра

за това,как да не се преобръща каруцата.

 

27.08.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може да досаждам, че само аз коментирам...
    Вече почвам да те разбирам...мисля като теб, нещата трябва да се казват с истинските им имена. Благодаря, че споделяш! Лек ден!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...