12 mar 2025, 21:06

Матрицата на времето

  Poesía
377 2 2

Матрица отново е времето 

и краят на безкрайността. 

Това е билетът и бремето, 

началото и пропастта.

 

И залезът бавно угасващ е –

стрела лежи в тетива!

Внезапно и бързо порастваме...

Матрицата прави това! 

 

Забравяш ли малкото нежност

да бъдеш отново човек? 

Забравяш ли, до неизбежност?

Прераждаш се в другия век. 

 

Матрица отново е времето, 

а клада е нашият вик!

Това е билетът и бремето, 

животът е мъничък миг! 

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ,, ..Внезапно и бързо порастваме..Матрицата прави това!"
  • Животът е кратък, като вечност:
    така отзвучава неусетно младостта...
    Загуби ли човек любовта човешка,
    вече е изгубил уханието на вечността.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...