Матрица отново е времето
и краят на безкрайността.
Това е билетът и бремето,
началото и пропастта.
И залезът бавно угасващ е –
стрела лежи в тетива!
Внезапно и бързо порастваме...
Матрицата прави това!
Забравяш ли малкото нежност
да бъдеш отново човек?
Забравяш ли, до неизбежност?
Прераждаш се в другия век.
Матрица отново е времето,
а клада е нашият вик!
Това е билетът и бремето,
животът е мъничък миг!
Детелина И.Стефанова ✍️🍀
© Детелина Стефанова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
