13 jul 2013, 19:50

Мечешка история

  Poesía » Otra
707 0 11


Мечешка история

 

Казах. Май на глухите ти уши

да не ходиш в гората далечна.

Сигурна бях- за лошата мечка.

Не успях да те спра. Срещна

я. На онази стръмна поляна

и сега ще лежиш дълго с гипс

на крака, а пък аз ще изплаквам

с очи онова, от което измъкване

няма. Оздравявай! Другото е

мираж, позлатен от лъчите

на слънцето. Премигни през

сълзи и не бързай да стигаш

Отвъдното. Остани в моя свят.

Преподреждай му всичките

пакости-твои са!- подарих ти

ги, но не бързай. За “там”.

С всичките си къдрички

за този свят те завързвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...