Мечешка история
Мечешка история
Казах. Май на глухите ти уши
да не ходиш в гората далечна.
Сигурна бях- за лошата мечка.
Не успях да те спра. Срещна
я. На онази стръмна поляна
и сега ще лежиш дълго с гипс
на крака, а пък аз ще изплаквам
с очи онова, от което измъкване
няма. Оздравявай! Другото е
мираж, позлатен от лъчите
на слънцето. Премигни през
сълзи и не бързай да стигаш
Отвъдното. Остани в моя свят.
Преподреждай му всичките
пакости-твои са!- подарих ти
ги, но не бързай. За “там”.
С всичките си къдрички
за този свят те завързвам.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
