МЕЧТА
Искам да се слея със звездите,
за миг поне да заблестя
дори да заслепя очите,
дори докрай да изгоря.
Земята цяла да огрея,
да бъде вечна светлина,
нищо, че ще ослепея,
щом тъмнината ще сразя.
Да пламне любовта в сърцата
от мойта светлина, лъча
горещ да възкреси мечтата,
душата да забрави за плача.
И утро със засмяно слънце
да пръска с нежност топлина,
светлина и дъх за всяко зрънце
и всяка мъничка трева.
Това е на живота кръговрата -
светлина, любов и топлина,
пред тях безсилна е съдбата
жива щом е обичта.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados