Feb 27, 2013, 8:42 AM

Мечта

  Poetry » Other
536 0 1

   

 

           МЕЧТА

 

 

Искам да се слея със звездите,

за миг поне да заблестя

дори да заслепя очите,

дори докрай да изгоря.

 

Земята цяла да огрея,

да бъде вечна светлина,

нищо, че ще ослепея,

щом тъмнината ще сразя.

 

Да пламне любовта в сърцата

от мойта светлина, лъча

горещ да възкреси мечтата,

душата да забрави за плача.

 

И утро със засмяно слънце

да пръска с нежност топлина,

светлина и дъх за всяко зрънце

и всяка мъничка трева.

 

Това е на живота кръговрата -

светлина, любов и топлина,

пред тях безсилна е съдбата

жива щом е обичта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...