Matussael (Димитър Дянков)
29 179
16 dic 2008, 20:47

Мечта 

  Poesía
763 0 7

 

Ти се криеш - аз те търся

сред измамна тишина.

Шума паднала проскърцва -

колко стъпки знае тя...

Аз те викам - теб те няма.

И в изсъхналия лес

слънце есенно през рамо

ме оглежда с интерес.

Пак се мъча да те стигна,

но от мене бягаш ти.

Катеричка ми намигна...

Скокна, хукна и се скри.

Все се гоним с теб безспирно

и без дъх останах аз.

Ти си палава, немирна,

но... все следвам твоя глас!

© Димитър Дянков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Слав!
  • много е хубаво
  • Благодаря ви! Честита Коледа и щастлива Нова година!
  • Пу,ти гониш!!!
    Чудесно стихче,усмихна ме!
    Поздрави!
  • На мен пък ми хареса
  • Има нещо вярно. Стихотворението е писано по една снимка от първата страница на един есенен брой на вестник "19'"(колкото и налудничаво да звучи). На нея имаше едно дете, което си играе на криеница с една катеричка в есенния парк с опадала шума. Просто снимката ме грабна и ето какво се роди
  • мелодията е като за детско стихче, а съдържанието - не е
    или бъркам?
Propuestas
: ??:??