Ти се криеш - аз те търся
сред измамна тишина.
Шума паднала проскърцва -
колко стъпки знае тя...
Аз те викам - теб те няма.
И в изсъхналия лес
слънце есенно през рамо
ме оглежда с интерес.
Пак се мъча да те стигна,
но от мене бягаш ти.
Катеричка ми намигна...
Скокна, хукна и се скри.
Все се гоним с теб безспирно
и без дъх останах аз.
Ти си палава, немирна,
но... все следвам твоя глас!
© Димитър Дянков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
