Мечта
Ти се криеш - аз те търся
сред измамна тишина.
Шума паднала проскърцва -
колко стъпки знае тя...
Аз те викам - теб те няма.
И в изсъхналия лес
слънце есенно през рамо
ме оглежда с интерес.
Пак се мъча да те стигна,
но от мене бягаш ти.
Катеричка ми намигна...
Скокна, хукна и се скри.
Все се гоним с теб безспирно
и без дъх останах аз.
Ти си палава, немирна,
но... все следвам твоя глас!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Дянков Все права защищены
