1 nov 2008, 17:56

Мечта

  Poesía » Civil
797 1 6

Да мечтаеш.
Да бягаш, когато за никъде не закъсняваш,
да тичаш, когато никой не те гони,
да бързаш, когато никой не те чака.

Да вали.
Да имаш чадър, но да не го отваряш,
да е студено, но да си махнеш якето,
да има буря, но да седнеш на пейка, докато всички бягат.

Да се усмихваш, когато няма нищо смешно,
да плачеш само, за да не противоречиш на природата,
да обичаш без да те обичат,
да се молиш на Бог, когато всичко е наред.

Да вярваш, защото така искаш,
да не нараняваш, когато го заслужават,
да вдигаш ръка не за да удряш,

а за да погалиш...

Да пееш, когато всички ругаят,
да рисуваш, когато всички драскат,
да оцветяваш, когато всичко наоколо е черно,
да замълчиш, когато трябва да се караш.

Да дадеш парица, когато просяк не проси,
да даваш повече от това, колкото искат,
да си част от природата и света,
когато всеки си живее в своя свят и в своя кръг.

Да обичаш, когато те мразят,
да вярваш, че има и друг като теб.
Да бъдеш Човек .
Да мечтаеш...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...