Мечта
Да мечтаеш.
Да бягаш, когато за никъде не закъсняваш,
да тичаш, когато никой не те гони,
да бързаш, когато никой не те чака.
Да вали.
Да имаш чадър, но да не го отваряш,
да е студено, но да си махнеш якето,
да има буря, но да седнеш на пейка, докато всички бягат.
Да се усмихваш, когато няма нищо смешно,
да плачеш само, за да не противоречиш на природата,
да обичаш без да те обичат,
да се молиш на Бог, когато всичко е наред.
Да вярваш, защото така искаш,
да не нараняваш, когато го заслужават,
да вдигаш ръка не за да удряш,
а за да погалиш...
Да пееш, когато всички ругаят,
да рисуваш, когато всички драскат,
да оцветяваш, когато всичко наоколо е черно,
да замълчиш, когато трябва да се караш.
Да дадеш парица, когато просяк не проси,
да даваш повече от това, колкото искат,
да си част от природата и света,
когато всеки си живее в своя свят и в своя кръг.
Да обичаш, когато те мразят,
да вярваш, че има и друг като теб.
Да бъдеш Човек .
Да мечтаеш...
© Еми All rights reserved.
