24 may 2013, 10:36

Мечта

  Poesía » Civil
938 0 1

Мечти тъй много имах и амбиции големи.

Но съдбата всяка ми отне със своя бич.

Непримирявах се!

Изправях се, като жар птица от жарава

и с раненото сърце си крачих пак напред.

Загубих много и сякаш още губя,

но все още имам сили за борба.

Болката в душата не отричам.

Боли! Но аз напред вървя.

Все още се надявам в близките години

напук на цялата съдба,

мечтите от миналите ми години

да догоня и да осъществя.

Знам, ще  се боря с хора изтрили лицата си със завистта.

А такива без сърца ще срещам на всяка крачка по света.

Ще загърбя всичко лошо.

Доброта и обич ще посея по света.

Справедливостта ще ми е компас

в мъглата от изгубени души,

в еднообразието на тази сивота.

Красивото със думи ще извадя.

Тълпата ще прогледне , ще усети топлина.

А слънцето и нежно, и силно ще засвети.

Всичко ще е чисто, цветно...

Всеки ще е с усмивка на уста.

 

Ех, мечта, ти си ми една!

Ще те сбъдна ли?

Кога?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно! Личи си, че е написано на един дъх, без задръжки и без спиране.Съжалявам, ако всичко това се отнася за твоя живот. Малко го подреди стилово и ще е перфектното мото на всички непримирими като теб. Поздрави :*

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...