Мечти тъй много имах и амбиции големи.
Но съдбата всяка ми отне със своя бич.
Непримирявах се!
Изправях се, като жар птица от жарава
и с раненото сърце си крачих пак напред.
Загубих много и сякаш още губя,
но все още имам сили за борба.
Болката в душата не отричам.
Боли! Но аз напред вървя.
Все още се надявам в близките години
напук на цялата съдба,
мечтите от миналите ми години
да догоня и да осъществя.
Знам, ще се боря с хора изтрили лицата си със завистта.
А такива без сърца ще срещам на всяка крачка по света.
Ще загърбя всичко лошо.
Доброта и обич ще посея по света.
Справедливостта ще ми е компас
в мъглата от изгубени души,
в еднообразието на тази сивота.
Красивото със думи ще извадя.
Тълпата ще прогледне , ще усети топлина.
А слънцето и нежно, и силно ще засвети.
Всичко ще е чисто, цветно...
Всеки ще е с усмивка на уста.
Ех, мечта, ти си ми една!
Ще те сбъдна ли?
Кога?
© Алина Костова All rights reserved.