Мечти тъй много имах и амбиции големи.

Но съдбата всяка ми отне със своя бич.

Непримирявах се!

Изправях се, като жар птица от жарава

и с раненото сърце си крачих пак напред.

Загубих много и сякаш още губя,

но все още имам сили за борба.

Болката в душата не отричам.

Боли! Но аз напред вървя.

Все още се надявам в близките години

напук на цялата съдба,

мечтите от миналите ми години

да догоня и да осъществя.

Знам, ще  се боря с хора изтрили лицата си със завистта.

А такива без сърца ще срещам на всяка крачка по света.

Ще загърбя всичко лошо.

Доброта и обич ще посея по света.

Справедливостта ще ми е компас

в мъглата от изгубени души,

в еднообразието на тази сивота.

Красивото със думи ще извадя.

Тълпата ще прогледне , ще усети топлина.

А слънцето и нежно, и силно ще засвети.

Всичко ще е чисто, цветно...

Всеки ще е с усмивка на уста.

Ех, мечта, ти си ми една!

Ще те сбъдна ли?

Кога?