15 abr 2010, 22:18

Мечта

  Poesía
573 0 0

Не му трябваше време да скърби,

веднага намери как да се задоволи.

По същия стар и сигурен начин

върви свдигната глава.

А аз поех по лошия път

и сега съм в депресия.

Иска ми се да бъда ангел.

Пулсът ми се слива с темпото.


Добре дошъл в клуба на разбитите сърца,

откъдето са минали хиляди хора...

Рано или късно ще се събудя

и ще намеря това, което търся.


Видях живота ярко да гори.

Видях го да блести.

Но сега едва проблясва.

Толкова мрачни мечти...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...