15 апр. 2010 г., 22:18

Мечта

575 0 0

Не му трябваше време да скърби,

веднага намери как да се задоволи.

По същия стар и сигурен начин

върви свдигната глава.

А аз поех по лошия път

и сега съм в депресия.

Иска ми се да бъда ангел.

Пулсът ми се слива с темпото.


Добре дошъл в клуба на разбитите сърца,

откъдето са минали хиляди хора...

Рано или късно ще се събудя

и ще намеря това, което търся.


Видях живота ярко да гори.

Видях го да блести.

Но сега едва проблясва.

Толкова мрачни мечти...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...