15 апр. 2010 г., 22:18

Мечта 

  Поэзия
447 0 0

Не му трябваше време да скърби,

веднага намери как да се задоволи.

По същия стар и сигурен начин

върви свдигната глава.

А аз поех по лошия път

и сега съм в депресия.

Иска ми се да бъда ангел.

Пулсът ми се слива с темпото.


Добре дошъл в клуба на разбитите сърца,

откъдето са минали хиляди хора...

Рано или късно ще се събудя

и ще намеря това, което търся.


Видях живота ярко да гори.

Видях го да блести.

Но сега едва проблясва.

Толкова мрачни мечти...!

© Ваня Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??