Не му трябваше време да скърби,
веднага намери как да се задоволи.
По същия стар и сигурен начин
върви свдигната глава.
А аз поех по лошия път
и сега съм в депресия.
Иска ми се да бъда ангел.
Пулсът ми се слива с темпото.
Добре дошъл в клуба на разбитите сърца,
откъдето са минали хиляди хора...
Рано или късно ще се събудя
и ще намеря това, което търся.
Видях живота ярко да гори.
Видях го да блести.
Но сега едва проблясва.
Толкова мрачни мечти...!
© Ваня Георгиева Все права защищены