Мечта
Не му трябваше време да скърби,
веднага намери как да се задоволи.
По същия стар и сигурен начин
върви свдигната глава.
А аз поех по лошия път
и сега съм в депресия.
Иска ми се да бъда ангел.
Пулсът ми се слива с темпото.
Добре дошъл в клуба на разбитите сърца,
откъдето са минали хиляди хора...
Рано или късно ще се събудя
и ще намеря това, което търся.
Видях живота ярко да гори.
Видях го да блести.
Но сега едва проблясва.
Толкова мрачни мечти...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Георгиева Всички права запазени