15.04.2010 г., 22:18 ч.

Мечта 

  Поезия
444 0 0

Не му трябваше време да скърби,

веднага намери как да се задоволи.

По същия стар и сигурен начин

върви свдигната глава.

А аз поех по лошия път

и сега съм в депресия.

Иска ми се да бъда ангел.

Пулсът ми се слива с темпото.


Добре дошъл в клуба на разбитите сърца,

откъдето са минали хиляди хора...

Рано или късно ще се събудя

и ще намеря това, което търся.


Видях живота ярко да гори.

Видях го да блести.

Но сега едва проблясва.

Толкова мрачни мечти...!

© Ваня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??