rumar (Бубето)
3 56
15 may 2009, 11:41

Мечта 

  Poesía » De amor
1590 1 6

Душата ми към теб се устремява,

препъвам се, потъвам... но вървя.

Дали ще помниш думите ми нявга,

дали ще галиш мократа ми длан?

 

Тежи ми твоя твърд характер

- като олово, все ме тегли там,

където миговете наши

омайват ме, но кратко, знам.

 

Очаквам, моля се, тъгувам...

Ще чуя ли гласа ти пак?

Кога отново ще сънувам

полето, залеза пред  твоя праг?

 

Не си играй, не ми се иска,

не знам дали ще издържа!

Грабни ме, даже силно стискай,

това сега е моята мечта!

© Бубето Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво и докосващо!
  • Хубав стих!Ако обичаш, ще преодолееш и неравностите в човешкия характер...
  • "Ще чуя ли гласа ти пак?"
    ..........................................
    Пожелавам сбъднати мечти!
    Прекрасен стих, посветен на магията на любовта!
    Много ми хареса! ПОЗДРАВИ!

  • Добре съм Ви заварила!
    Благодаря, че ме прочетохте!

  • ...Ще чуя ли гласа ти пак?

    Кога отново ще сънувам

    полето, залеза пред твоя праг?

    Добре дошъл!!!))))))))))))))))))
  • Не си играй, не ми се иска,
    не знам дали ще издържа!
    Грабни ме, даже силно стискай,
    това сега е моята мечта!

    Силен стих! Поздрави от сърце!
Propuestas
: ??:??