Душата ми към теб се устремява,
препъвам се, потъвам... но вървя.
Дали ще помниш думите ми нявга,
дали ще галиш мократа ми длан?
Тежи ми твоя твърд характер
- като олово, все ме тегли там,
където миговете наши
омайват ме, но кратко, знам.
Очаквам, моля се, тъгувам...
Ще чуя ли гласа ти пак?
Кога отново ще сънувам
полето, залеза пред твоя праг?
Не си играй, не ми се иска,
не знам дали ще издържа!
Грабни ме, даже силно стискай,
това сега е моята мечта!
© Бубето All rights reserved.
))))))))))))))))))paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
