Душата ми към теб се устремява,
препъвам се, потъвам... но вървя.
Дали ще помниш думите ми нявга,
дали ще галиш мократа ми длан?
Тежи ми твоя твърд характер
- като олово, все ме тегли там,
където миговете наши
омайват ме, но кратко, знам.
Очаквам, моля се, тъгувам...
Ще чуя ли гласа ти пак?
Кога отново ще сънувам
полето, залеза пред твоя праг?
Не си играй, не ми се иска,
не знам дали ще издържа!
Грабни ме, даже силно стискай,
това сега е моята мечта!
© Бубето All rights reserved.
))))))))))))))))))
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
