Душата ми към теб се устремява,
препъвам се, потъвам... но вървя.
Дали ще помниш думите ми нявга,
дали ще галиш мократа ми длан?
Тежи ми твоя твърд характер
- като олово, все ме тегли там,
където миговете наши
омайват ме, но кратко, знам.
Очаквам, моля се, тъгувам...
Ще чуя ли гласа ти пак?
Кога отново ще сънувам
полето, залеза пред твоя праг?
Не си играй, не ми се иска,
не знам дали ще издържа!
Грабни ме, даже силно стискай,
това сега е моята мечта!
© Бубето All rights reserved.
))))))))))))))))))
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
