Мечтаех - да видя един по-красив и цветен свят.
Мечтаех - да събирам капчиците дъжд от листата пожълтели.
Мечтаех - да изкача върховете недостъпни, да преплувам непреплувани реки.
Но, уви.
Видях света - като разстроена китара, а човешките сърца-перце,
с което Великият Китарист облян в сълзи свиреше
баладата на Живота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Малин Милков Todos los derechos reservados
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
