Мечтаех - да видя един по-красив и цветен свят.
Мечтаех - да събирам капчиците дъжд от листата пожълтели.
Мечтаех - да изкача върховете недостъпни, да преплувам непреплувани реки.
Но, уви.
Видях света - като разстроена китара, а човешките сърца-перце,
с което Великият Китарист облян в сълзи свиреше
баладата на Живота.
© Малин Милков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
