donikaa (Доника Стоянова)
38 75
13 ene 2011, 14:43

Мечта 

  Poesía » De amor
965 1 7

В съмнения и страхове живея,

превръщат се мечтите в суета,

а вечер късно за любов копнея

и още вярвам - съществува тя.

 

Чувствата във мен са закърнели,

очите ми не виждат светлина,

а може би в съня ми са видели

това, което търся тук, в света.

 

Сърца рисувам по стъклото заледено,

мечтая си да дойде пролетта.

Признавам си, сега ми е студено,

но скоро ще ме стопли любовта.

 

- Снегът дълбоки преспи е навял

- и може в тъмното да се изгубиш

- не се страхувай, даже побелял

- пак в мене до полуда ще се влюбиш.

 

Любовта ми е вяра в отвъдното

и копнеж по незнайни неща,

тя е щастие още несбъднато,

тя убива, тя е всъщност Мечта.

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??