Мечта
В съмнения и страхове живея,
превръщат се мечтите в суета,
а вечер късно за любов копнея
и още вярвам - съществува тя.
Чувствата във мен са закърнели,
очите ми не виждат светлина,
а може би в съня ми са видели
това, което търся тук, в света.
Сърца рисувам по стъклото заледено,
мечтая си да дойде пролетта.
Признавам си, сега ми е студено,
но скоро ще ме стопли любовта.
- Снегът дълбоки преспи е навял
- и може в тъмното да се изгубиш
- не се страхувай, даже побелял
- пак в мене до полуда ще се влюбиш.
Любовта ми е вяра в отвъдното
и копнеж по незнайни неща,
тя е щастие още несбъднато,
тя убива, тя е всъщност Мечта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доника Стоянова Все права защищены
