3 may 2017, 2:52

Мечта

832 2 7


Мечта


Днес ще имам себе си
и този хубав ден...
Ще се хващам за ръце,
ще си задавам въпроси,
ще се разхождам из обичта
и ще я почувствам...
Ще погледна към небето
и ще се усмихна на лъчите му,
ще доксвам звездите...
Ще изплача болките си...
и ще се забавлявам...
А когато спреш да атакуваш
и така да критикуваш...
Писмо ми напиши...и
изпрати го по тази песен,
усмихнато, свободно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Вдъхновено от песента Don't stop me now на Queen и желанието, мечтата на лирическата в текста за повече толерантност и отговорна свобода,за повече усмивки и обич, което всъщност е и пътя към това да се чувстваме добре със себе си и другите и така няма да имаме нуждата да критикуваме, съдиме, нараняваме...

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви от сърце, скъпи приятели! Светлина и вдъхновение в душата! Прегръдки!
  • И нека тази разходка ти донесе цялата благост, която търсиш!
    Съпътствам те!
    Браво, Лили!
  • "ще се разхождам из обичта
    и ще я почувствам..."
    Много ми хареса стиха ти Лили, браво!
  • Хубаво! Тази песен ми е в плейлиста, харесвам я !
  • Нежна душа носиш ти, Лили! Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...