22 jul 2017, 21:06

Мечта

1K 0 2

Дълго ти без мене си живял,

дълго аз без теб сама била съм.

От щастието кратно земен дял

съдбата щедро ни поднася.

              Клетва за любов не ми е нужна

              и не искам да ми сваляш ти звезда.

              Стига ми, че съм ти вечер теменужена,

              а ти си моя утринна роса.

Нищо друго няма значение -

щастието, ти и аз сме трима.

Обичаме се, трябва ни доверие

и няма да му позволим да си замине.

              Малко е човешкото сърце,

              ще може ли да побере безкрая

              на толкова любов - дворец

              издигнат от ръцете ни за рая.

Никога да няма край това,

което днес изпълва същността ни.

Винаги до теб ще бъда аз,

ти при мен до края ще останеш.

               Елате с нас да споделите днес

               мечтите ни и нашите желания.

               Любовта оказа ни висока чест -

               тя вътре в нас е, не на разстояние.

Цял живот към тебе аз вървя,

към мене цял живот пътуваш ти.

От днес нататък е пътеката една

и нека с обич да я извървим! 

            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за отзива, но това е Мечта...Желая го от душа на всеки човек. На мен не се сбъдна.
  • Много истински, човешки стихове с прекрасно послание! Поздрави, Славяна! Бъдете щастливи!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...