22.07.2017 г., 21:06

Мечта

1K 0 2

Дълго ти без мене си живял,

дълго аз без теб сама била съм.

От щастието кратно земен дял

съдбата щедро ни поднася.

              Клетва за любов не ми е нужна

              и не искам да ми сваляш ти звезда.

              Стига ми, че съм ти вечер теменужена,

              а ти си моя утринна роса.

Нищо друго няма значение -

щастието, ти и аз сме трима.

Обичаме се, трябва ни доверие

и няма да му позволим да си замине.

              Малко е човешкото сърце,

              ще може ли да побере безкрая

              на толкова любов - дворец

              издигнат от ръцете ни за рая.

Никога да няма край това,

което днес изпълва същността ни.

Винаги до теб ще бъда аз,

ти при мен до края ще останеш.

               Елате с нас да споделите днес

               мечтите ни и нашите желания.

               Любовта оказа ни висока чест -

               тя вътре в нас е, не на разстояние.

Цял живот към тебе аз вървя,

към мене цял живот пътуваш ти.

От днес нататък е пътеката една

и нека с обич да я извървим! 

            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за отзива, но това е Мечта...Желая го от душа на всеки човек. На мен не се сбъдна.
  • Много истински, човешки стихове с прекрасно послание! Поздрави, Славяна! Бъдете щастливи!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...