22 июл. 2017 г., 21:06

Мечта

1K 0 2

Дълго ти без мене си живял,

дълго аз без теб сама била съм.

От щастието кратно земен дял

съдбата щедро ни поднася.

              Клетва за любов не ми е нужна

              и не искам да ми сваляш ти звезда.

              Стига ми, че съм ти вечер теменужена,

              а ти си моя утринна роса.

Нищо друго няма значение -

щастието, ти и аз сме трима.

Обичаме се, трябва ни доверие

и няма да му позволим да си замине.

              Малко е човешкото сърце,

              ще може ли да побере безкрая

              на толкова любов - дворец

              издигнат от ръцете ни за рая.

Никога да няма край това,

което днес изпълва същността ни.

Винаги до теб ще бъда аз,

ти при мен до края ще останеш.

               Елате с нас да споделите днес

               мечтите ни и нашите желания.

               Любовта оказа ни висока чест -

               тя вътре в нас е, не на разстояние.

Цял живот към тебе аз вървя,

към мене цял живот пътуваш ти.

От днес нататък е пътеката една

и нека с обич да я извървим! 

            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за отзива, но това е Мечта...Желая го от душа на всеки човек. На мен не се сбъдна.
  • Много истински, човешки стихове с прекрасно послание! Поздрави, Славяна! Бъдете щастливи!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...