Без милост изчезваш в черна тъма,

когато приближа се и докосна те леко, 

безпомощно гледам, отлиташ далеко, 

аз връщам се в ада отново сама. 

Прогоних ли те с мисли без надежда, 

или пътят ми описан е с тъга?

Отровна болка скрива красота, 

с очи коварни демон в мен проглежда...

Изпива сладкия нектар на радостта, 

в затвор от предразсъдъци оставам, 

че сама държа ключа съзнавам, 

но питам се на свободата що е същността. 

А ти отдалечаваш се и шепнеш ми тайно, 

че близостта е илюзия крехка, 

нежна ласка и злоба човешка

са призраци тъмни на време безкрайно. 

Но живот без страх е красиво видение, 

тръгвам след теб със дъх затаен, 

със сълзи на очи и дух наранен, 

защото ти ме погубваш и ти си спасение.