Без милост изчезваш в черна тъма,
когато приближа се и докосна те леко,
безпомощно гледам, отлиташ далеко,
аз връщам се в ада отново сама.
Прогоних ли те с мисли без надежда,
или пътят ми описан е с тъга?
Отровна болка скрива красота,
с очи коварни демон в мен проглежда...
Изпива сладкия нектар на радостта,
в затвор от предразсъдъци оставам,
че сама държа ключа съзнавам,
но питам се на свободата що е същността. ...