Клето от съдбата детско лице
самотно и свито е сирашкото сърце.
Потрепва в студа малката уста
думи не са нужни, говори с душа.

Мечтаещ за топла майчина милувка, 
неопознал никога бащина прегръдка.
Сълза стичаща се оставя следа
детски поглед в зимна тъмнина.

Въздъхна натъжено малкото момче,
глава наведе и по заснеженият път пое.
Остави своята най-искрена мечта
да блещука със светлинките на
градската коледна елха.